Както кърлежът се вкопчва в кожата на кучето, вълка, лисицата, така и някои хора обичат да се прилепват за някого и да трупат облаги за негова сметка.

В повечето случаи те са очарователни, сладкодумни, омайват те така, че да ти се прииска да им помогнеш. Колкото повече им помагаш обаче, толкова по-често започват да те търсят за на пръв поглед незначителни неща – да им услужиш с малко пари, да ги придружиш донякъде, да им напишеш домашното или да им дадеш лекцията или др. В един момент това започва да ти омръзва и да те натоварва и вече не си толкова отзивчив, както по-рано. И когато кърлежът почувства, че губи власт над теб, започва да използва най-доброто си оръжие – манипулацията.

Омраза или желание за изява? Стаена агресия или просто скука? Какво ли се върти в главата на човек, който пише негативни коментари под видеата ни в TikTok или ни обижда чрез лични съобщения в Instagram? Тук не говорим за градивна критика, чрез която можем да научим нещо или да подобрим работата си. А за чиста проява на злоба. „Защо се излагаш, публикувайки тези детски картини?“, „Стига си качвала видеа, че ми се повръща!“, „Толкова си тъпа!“ – това е само малка част от изказванията на недоброжелателни хора, в които съм се сблъсквала.

Агресията е навсякъде. В училище, на работно място, дори на улицата. Не можем да се застраховаме. Редовно биваме нападани вербално или физически от хора, на които никога не сме навредили. Може дори и да не ги познаваме. Напрегнатото и изпълнено с негативизъм ежедневие ни кара да бъдем винаги нащрек, защото хейтът може да е навсякъде и да се появи точно когато най-малко очакваме.

Чувството, че сме се провалили в любовта

На много от нас се е случвало да обикнем някого, но да се окаже, че това не е сродната ни душа. Причините може да са много – различни интереси, несъвместимост в характерите, недостатъчно силна искра. И все пак започва да ни липсва, питаме се защо е трябвало да става така, дали не сме взели прибързано решение, как ще се правим от тук насетне? Периодът след раздялата е болезнен и някои не успяват да го преодолеят с години. Ако не успеем да се справим с негативните чувства обаче, има опасност да се затворим в себе си и следователно животът ни да се развие в негативна посока – изолация, отхвърляне на нови предложения, спад в лични и професионални постижения.

Успешни личности, които първо са преминали през провал

Случвало ли ти се е да бъдеш отчаян след като си имал провал? Да загубиш вяра в себе си и способностите си. Такива чувства ни сполетяват най-често, когато сме се провалили в нещо. Би могло да бъде неуспех на контролно в училище или да смятаме, че нямаме достатъчно приятели. Подобни емоции се появяват и когато сме тормозени в училище или не сме оценени от родителите. Случаите са много, но общото между тях е безнадеждността.

Човек е наясно, че не всичко може да бъде по мед и масло и че понякога идеите му ще бъдат отхвърляни. Все още обаче не може да се примири с това и понякога се натъжава. Такава е устроена човешката душа.

Какво имаме предвид под „сценична треска“

Случвало ли ти се е да бъдеш толкова притеснен, че да не можеш да кажеш и дума? Сърцето ти да бие бързо, трепериш, знаеш какво искаш да кажеш, но страхът, че ще се изложиш те спира да го направиш.

Всички сме се сблъсквали с подобни ситуации.

Как се формира самооценката

Раждаме ли се с ниско самочувствие или то се утвърждава според околната среда? Самооценка всъщност означава начинът, по който се възприемаме самите ние. Някои от нас смятат себе си за недостатъчно способни, привлекателни или популярни. И това може да повлияе на нашия начин на живот.

Качества като избухливост, тревожност, плахост са по-скоро вродени, но условията, в които растем, са от голямо значение за изграждането на нашата личност. Ако едно дете е пренебрегвано от родителите, унижавано, наказвано редовно, шансът да има ниска самооценка е много голям. Други фактори като тормоз в училище, постоянно сравняване с връстниците, също могат да допринесат за липсата на вяра с себе си и собствените ни способности.

За съжаление не можем да се застраховаме срещу изброените неща, но бихме могли да се опитаме да преодолеем травмите си. Обнадеждаващото е, че самооценката податлива на промени. Разбира се, нужни са време и постоянство, но ще изброя няколко техники, които са помогнали на мен и на мои близки.

На какво може да ни научи

Случвало ли ти се е да постъпиш неправилно в дадена ситуация и да се чувстваш виновен? Понякога хората прощават грешките ни, но не винаги. Ако се извиним и ни кажат: „Няма нищо, всичко е наред“, ние се успокояваме. Случва се обаче това да не стане и ние започваме да се чувстваме виновни, лоши и недостойни.

Не само пътят на хората е изпълнен с изпитания. Този на митичните създания също. И чудесен пример за това е лисицата, която има роля и в корейската митология. Наричат я Кумихо – деветоопашатата лисица.

Хули Дзин в превод означава „дух на лисица“. Както в японската и корейската митология, така и в китайската, лисицата също може да се превръща в човек. Но в китайската митология не е нито добра, нито лоша, по-скоро неутрален герой. Деветоопашатата лисица се нарича Чиууейху.

Легендата за Хули Дзин се появява по време на династията Хан. Според Ю Велики бялата деветоопашата лисица носи късмет. Който я срещне, ще се радва на късмет в живота и обилно потомство.