Всъщност идеята лисицата да бъде хитра е на руснаците, които я кръщават Лиса Патрикеевна, вдъхновени от литовския крал Патрикей. Той бил много хитър, малко манипулативен, но много добър владетел, понеже имал различни стратегии за справяне с трудностите.
За по-кратко наричат героинята „кума“, от латинската дума commatrem, която в превод от латински означава „кръстница“. Но също така кумата не само е свидетел на бракосъчетание, но също може и да кръщава. А кръстницата е онази мъдра личност, която винаги ни напътства и закриля.
Много често на Кума Лиса й се придават човешки черти, докато в други варианти на приказките е просто лисица.
За да бъдат подчертани силата и хитростта на лисицата, се създава неин враг и това е вълкът (властно, интелигентно и борбено животно). Вълкът обаче в нашия фолклор е редовно надхитряван от дребничката и на пръв поглед беззащитна лисичка. А наименованието „Кумчо“ още повече омаловажава способностите на вълка.
В народните приказки лисицата е символ на лукавство и пакост, но в същото време има древно поверие, че ако лисица ни пресече пътя, това ще ни донесе много късмет в живота.
В американските и източните истории лисицата има също и положителна страна. Според мен не е задължително хитростта винаги да бъде лошо нещо. За някои „хитрост“ е синоним на подлост, но в същото време тази дума би могла да се свърже и с изобретателност.
Хитрият индивид може да ни навреди, но би могъл и да ни помогне. Дали ще го спечелим на наша страна, това зависи от нас!
