Те са хиляди. Като се започне от палец нагоре, до пентаграм. Те са красиви, дело на художници и графични дизайнери. Оставаме запленени и се изкушаваме да си закупим колие, тениска или да си татуираме някой знак със завъртулки, ръкопис на японски, арабски или ирвит. Е, последователите на въпросния знак, няма да останат безразлични – те са хора, които следват определена идеология и не се доверяват на всеки. Приемат за свой дълг да приветстват тези, които разбират посланието на това, в което вярват и да накажат този, който не си е направил труда да се поинтересува. Знам много истории на пострадали хора именно заради някакви такива емблеми, които просто не са на място. Във всяка страна и дори субкултура те се възприемат различно и дори да имаш добро намерение, той може да се възприеме като обида.

            Михаела е отишла на кръжок по визуални изкуства в университета. Тя не е жена, която следи всеки ден с какво се облича, за нея е важно да се чувства удобно. Тъй като закъснявала за събитието, е побързала да си сложи първото, което докосне от гардероба и то е една тениска със знака Розета от Плиска. Розетата е седемлъчева звезда, като върху всеки лъч е изобразен прабългарски знак. Взела си е тази тениска от една борса, защото формата ѝ напомня на цвете, а тя обожава цветята.

            За съжаление обаче, когато отива в университета, тя внезапно се озовава под нападките на художник, който е заклет националист и много държи хората около него да уважават българската култура. Това е похвално, но този човек избухва лесно. В началото се радва като вижда Михаела с тениската, но когато чува, че „ѝ напомня на красиво цвете“, не сдържа гнева си и за кратко време създава суматоха. Защо си е сложила тази тениска? Да я махне, без нея ще му е по-симпатична! Неведнъж Михаела му казва, че тя не влага такъв смисъл в този знак, че просто това ѝ е попаднало под ръка и любезно го моли да я остави на мира, защото поведението му е грубо и неподходящо. Но той упорито продължава, дори на моменти става агресивен. Въпреки че виждат какво става, никой не се намесва в нейна полза. Михаела започва да се притеснява – какво да прави? Да си тръгне? Не знае дали ако му се развика няма да стане още по-зле.

            За щастие, негов приятел се усеща каква е ситуацията и се намесва в полза на момичето, като го вика под предлог, че трябва да поговорят. Но Михаела е много уплашена и си обещава да бъде по-внимателна какво точно носи и как го носи.

            За жалост, такива ситуации са чести. Хората, които следват дадена кауза приемат това като неуважение и незачитане. Дори нищо да не ни направят, само да се засегнат, е достатъчно да бъде нарушена комуникацията. И това, разбира се, не води до нищо хубаво.

            Кума Лиса би ни посъветвала, ако носим тениски, гривни, шапки, маратонки с емблеми, да се запознаем добре със значението им. Ако ти харесва дадена рок група, поинтересувай се от историята ѝ – никой не те кара да учиш биографията наизуст, но поне се запознай с имената и интересите на нейните членове.

            И така– анх, свастика, патриархален кръст, лого на някоя рок, рап група. Нека кажем нещо и за жестовете, с които също можем да злоупотребим:

• Знакът на мира – среден и показалец се виждат. Но внимавай – ако ги покажете на обратно, т.е. да се виждат ноктите, може да означава среден пръст, а ако го направите близо до устните – покана за орален секс.
• Казват, че гейшите придават друго значение на средния пръст. И все пак не го прави, не си гейша!
• Знакът с пръсти, който образува буквата L означава „загубеняк“.
• Знакът, който рок феновете използват за поздрав, в някои страни означава „рогоносец“, предимно в Южна Америка. Рок фен ще се зарадва, но все пак, когато отиваш в друга срана, е желателно да направиш проучване.
• Знакът за ОК в Бразилия е равен на среден пръст.
• Кръстосаните пръсти във Виетнам се считат са пълна обида.
• Дори невинният вдигнат палец в Близкия Изток, а понякога и у нас, се смята за среден пръст.

Съветвам те добре да се запознаеш с тях и да помислиш какво наистина даденият знак отразява същност. Става дума най-вече за твоя имидж и твоята безопасност, разбира се.

            На Киряна ѝ предстои преподавателски курс по кунг-фу. Тя вече е усъвършенствала техниките и няма търпение да ги покаже на новите си ученици. След урока планира да ги събере на заведение като едно добро начало за сплотяване и опознаване. Киряна е организирана и стриктна млада дама, затова винаги предварително си подготвя тоалетите и бижутата. Скоро е ходила с приятелките си до един метъл шоп, където продават всякакви тениски, колиета, кецове, музика и други. Купила си е едно колие, което много ѝ харесало. Имало форма на буквата S с красиви завъртулки. Малко ѝ напомняло на китайско украшение и сметнала, че ще ѝ отива на черната официална блуза.

            Има обаче едно нещо, което не може да си избие от ума. Спомня си, че продавачът на магазина я поглежда малко странно, когато му споделя колко харесва азиатските завъртулки. Въпреки това не казва нищо. Все пак Киряна не може да си обясни какво странно може да има в това тя да си е купила колие. Да не би то да означава нещо? Тъй като тя е интуитивна и внимателна, решава да го снима и да изпрати снимка на колието на нейн приятел, който често посещава този магазин. Мъжът ѝ се обажда, смеейки се. „За Бога, жена, не си слагай това колие! Не е нищо китайско, японско, корейско, а знака на Slipnkot – популярна група“. Киряна си отдъхва. Интуицията ѝ не я е подвела, че не е добра идея да го носи на събирането. По-късно правилното решение се потвърждава като разбира, че сред учениците ѝ има заклет почитател на тази музикална група, който е много чувствителен на тази тема.

            Поначало логата винаги означават нещо, особено такива, които се продават по магазини за скейтборди, кецове, тениски, шапки. Както логото на Ню Йорк, Ред сокс, Епъл и много други. Повярвай ми, ако някой реши да се заяде с теб за нещо, то тези лога са най-добрият повод, който може да съществува. Ако се окаже, че не си запознат, понякога може и да се изложиш, както за малко на стана с Киряна.

Бъди внимателен! Тези неща имат значение. Дори на пръв поглед да ти изглеждат незначителни детайли. Понякога истината е точно в детайла.

Както кърлежът се вкопчва в кожата на кучето, вълка, лисицата, така и някои хора обичат да се прилепват за някого и да трупат облаги за негова сметка.

В повечето случаи те са очарователни, сладкодумни, омайват те така, че да ти се прииска да им помогнеш. Колкото повече им помагаш обаче, толкова по-често започват да те търсят за на пръв поглед незначителни неща – да им услужиш с малко пари, да ги придружиш донякъде, да им напишеш домашното или да им дадеш лекцията или др. В един момент това започва да ти омръзва и да те натоварва и вече не си толкова отзивчив, както по-рано. И когато кърлежът почувства, че губи власт над теб, започва да използва най-доброто си оръжие – манипулацията.

Омраза или желание за изява? Стаена агресия или просто скука? Какво ли се върти в главата на човек, който пише негативни коментари под видеата ни в TikTok или ни обижда чрез лични съобщения в Instagram? Тук не говорим за градивна критика, чрез която можем да научим нещо или да подобрим работата си. А за чиста проява на злоба. „Защо се излагаш, публикувайки тези детски картини?“, „Стига си качвала видеа, че ми се повръща!“, „Толкова си тъпа!“ – това е само малка част от изказванията на недоброжелателни хора, в които съм се сблъсквала.

Агресията е навсякъде. В училище, на работно място, дори на улицата. Не можем да се застраховаме. Редовно биваме нападани вербално или физически от хора, на които никога не сме навредили. Може дори и да не ги познаваме. Напрегнатото и изпълнено с негативизъм ежедневие ни кара да бъдем винаги нащрек, защото хейтът може да е навсякъде и да се появи точно когато най-малко очакваме.

Чувството, че сме се провалили в любовта

На много от нас се е случвало да обикнем някого, но да се окаже, че това не е сродната ни душа. Причините може да са много – различни интереси, несъвместимост в характерите, недостатъчно силна искра. И все пак започва да ни липсва, питаме се защо е трябвало да става така, дали не сме взели прибързано решение, как ще се правим от тук насетне? Периодът след раздялата е болезнен и някои не успяват да го преодолеят с години. Ако не успеем да се справим с негативните чувства обаче, има опасност да се затворим в себе си и следователно животът ни да се развие в негативна посока – изолация, отхвърляне на нови предложения, спад в лични и професионални постижения.

Успешни личности, които първо са преминали през провал

Случвало ли ти се е да бъдеш отчаян след като си имал провал? Да загубиш вяра в себе си и способностите си. Такива чувства ни сполетяват най-често, когато сме се провалили в нещо. Би могло да бъде неуспех на контролно в училище или да смятаме, че нямаме достатъчно приятели. Подобни емоции се появяват и когато сме тормозени в училище или не сме оценени от родителите. Случаите са много, но общото между тях е безнадеждността.

Човек е наясно, че не всичко може да бъде по мед и масло и че понякога идеите му ще бъдат отхвърляни. Все още обаче не може да се примири с това и понякога се натъжава. Такава е устроена човешката душа.

Какво имаме предвид под „сценична треска“

Случвало ли ти се е да бъдеш толкова притеснен, че да не можеш да кажеш и дума? Сърцето ти да бие бързо, трепериш, знаеш какво искаш да кажеш, но страхът, че ще се изложиш те спира да го направиш.

Всички сме се сблъсквали с подобни ситуации.

Как се формира самооценката

Раждаме ли се с ниско самочувствие или то се утвърждава според околната среда? Самооценка всъщност означава начинът, по който се възприемаме самите ние. Някои от нас смятат себе си за недостатъчно способни, привлекателни или популярни. И това може да повлияе на нашия начин на живот.

Качества като избухливост, тревожност, плахост са по-скоро вродени, но условията, в които растем, са от голямо значение за изграждането на нашата личност. Ако едно дете е пренебрегвано от родителите, унижавано, наказвано редовно, шансът да има ниска самооценка е много голям. Други фактори като тормоз в училище, постоянно сравняване с връстниците, също могат да допринесат за липсата на вяра с себе си и собствените ни способности.

За съжаление не можем да се застраховаме срещу изброените неща, но бихме могли да се опитаме да преодолеем травмите си. Обнадеждаващото е, че самооценката податлива на промени. Разбира се, нужни са време и постоянство, но ще изброя няколко техники, които са помогнали на мен и на мои близки.

На какво може да ни научи

Случвало ли ти се е да постъпиш неправилно в дадена ситуация и да се чувстваш виновен? Понякога хората прощават грешките ни, но не винаги. Ако се извиним и ни кажат: „Няма нищо, всичко е наред“, ние се успокояваме. Случва се обаче това да не стане и ние започваме да се чувстваме виновни, лоши и недостойни.

Не само пътят на хората е изпълнен с изпитания. Този на митичните създания също. И чудесен пример за това е лисицата, която има роля и в корейската митология. Наричат я Кумихо – деветоопашатата лисица.

Хули Дзин в превод означава „дух на лисица“. Както в японската и корейската митология, така и в китайската, лисицата също може да се превръща в човек. Но в китайската митология не е нито добра, нито лоша, по-скоро неутрален герой. Деветоопашатата лисица се нарича Чиууейху.

Легендата за Хули Дзин се появява по време на династията Хан. Според Ю Велики бялата деветоопашата лисица носи късмет. Който я срещне, ще се радва на късмет в живота и обилно потомство.