За креативността и как да я използваме
За да стане по-ясно какво искам да кажа, нека да изясним какво означа „креативност“. Това е способността да измисляме нови методи за постигане на дадена цел. Креативен човек е този, който прави нещо, което друг досега не е правил. Той превръща идеите си в реалност, като изпълнява поставена задача по необикновен начин.
Не е задължително да си много талантлив или начетен, за да си креативен. Важното е това, което правиш, да бъде полезно за теб или за някой друг. Креативно решение е не само оригиналното решение, но и полезното решение. Креативността е понятие, много близко до „гъвкавост“. Сега ще разкажа историята на приятелството между енот и лисица.
Лисицата излязла на разходка и срещнала Енота. За разлика от вълците и чакалите, тя не живее в глутница и трябва да се препитава самичка. Виждайки пухкавия бандит, си помислила, че е добра идея да има приятел, който да ѝ помага от време на време. Сторило ѝ се добра идея да се сприятелят, затова му предложила да повървят заедно. Енотът се съгласил, но почти през цялото време не обелвал и дума. Не изглеждало да му е неприятно, но не намирал подходящи теми. Лисицата заговорила:
– Времето е много хубаво днес, нали?
– Да – отвърнал енотът. И отново настъпила тишина.
– Какво ще правиш като се прибереш вкъщи? – опитала лисицата да зададе друг въпрос.
– Не знам. Сигурно ще спя – отвърнал енотът и пак замлъкнал.
Тишината между двете животни ставала все по-неловка. Едното гледало настрани, другото в краката си и напрежението нараствало. Лисицата усещала, че губи събеседника си и че скоро двамата ще трябва да се разделят без да се потърсят повече.
Понеже обаче идеята да си има приятел в нужда много ѝ харесала, решила да използва своя опит – когато вече си на ръба и няма какво да губиш, започни да импровизираш.
Когато поспрели да си починат, лисицата огледала енота и погледът ѝ се спрял на неговите лапи, наподобяващи ръчички.
– Имаш чудесни лапички – казала му.
– Благодаря!
– Наистина! Иска ми се и аз да имах такива! Колко ли хубаво е да държиш храната, която ядеш.
– Удобно е, не отричам.
– А още по-хубаво би било да се катериш по дърветата.
– Много даже.
Енотът малко се срамувал, но лисицата не се отказала. Продължила в същия дух.
– Колко високо можеш да се покатериш? – попитала го.
– Мога до върха на най-високия бор!
– Чудесно! Дали не би могъл да береш плодове?
– Обожавам плодове!
– Би ли опитал грозде? Накрая на гората има къща с чудесни лозници. Много ми се искаше да похапна малко от тяхното грозде. За жалост, не можах да го стигна и се примирих, и без това беше все още кисело. Но ти дали би могъл да се покатериш и да откъснеш малко?
Енотът я погледнал учудено, но от друга страна бил заинтригуван.
– Наистина ли си заслужава толкова усилия за едно грозде?
– Заслужава си! Виждала съм от него хората са правят напитка. Тя ги кара да се смеят и дори да залитат. Неслучайно е толкова високо!
– Тогава ще ти помогна. Ти само ме заведи.
Срещата завършила с дълго угощение на вече узрялото грозде. И от този ден лисицата и енотът станали неразделни приятели, които си помагали при нужда.
Креативността в тази ситуация е лисицата да измисли тема, с която да задържи интереса на енота. Чрез внимателен разпит тя успя да разбере какво всъщност го вълнува, след което го помоли да направят нещо заедно. И постигна резултата, който желаеше. Бъди креативен! Бъди лисица!
