Много от нас са възпитани така, че да поискаме помощ е признак на слабост или нахалство. За голяма част от хората е истинско предизвикателство. Но не можем винаги да се справяме сами, човекът е социално животно все пак. Не губи дух! Винаги се започва отнякъде.
Нека изброим няколко стъпки, с които да преодолеем част от психологическите си бариери:
1.Превъзмогни страха от отхвърляне
Без да си даваме сметка този страх води до високи нива на стрес. Болката от това, че са ни отказали помощ е част от риска, така е. Но това, че с един човек не се е получило, не означава, че друг няма да ни протегне ръка. Много повече ще те е яд, ако е имало шанс за помощ, а дори не си се опитал. Както казват: „С питане до Цариград се стига“.
2.Започни от по-лесното
Като начало опитай се да искаш помощ от по-близки хора, такива, на каквито имаш най-голямо доверие. Поискай нещо малко, лесно за изпълнение. После разшири кръга от познати, които могат да помогнат. Постепенно ще се отпуснеш.
3.Бъди ведър
Ако човекът, който може да ти помогне, се е радвал на доброто ти отношение, шансът за услуга е много по-голям. Да поздравяваш, да се усмихваш, да похвалиш – тези неща са на пръв поглед дребни, но се запомнят.
И последното е по-скоро последствие, отколкото стъпка, но също важно да се отбележи като резултат:
4.Преосмисляне на приятелства
Когато поискаш помощ от някого, ще разбереш какво е истинското отношение на този човек към теб. Някой ще ти помогне, друг ще се ослуша или ще си потърси оправдание. Щом не е до теб в нужда, трябва да си помислиш колко добър приятел е и дали наистина те цени.
Искането на помощ си е цяло изкуство. Бъди подготвен за много откази, просто не ги приемай лично. Бъди като лисицата – тя не само не се притеснява да поиска помощ, но и прави така, че другите да й симпатизират.
