Омраза или желание за изява? Стаена агресия или просто скука? Какво ли се върти в главата на човек, който пише негативни коментари под видеата ни в TikTok или ни обижда чрез лични съобщения в Instagram? Тук не говорим за градивна критика, чрез която можем да научим нещо или да подобрим работата си. А за чиста проява на злоба. „Защо се излагаш, публикувайки тези детски картини?“, „Стига си качвала видеа, че ми се повръща!“, „Толкова си тъпа!“ – това е само малка част от изказванията на недоброжелателни хора, в които съм се сблъсквала.
Агресията е навсякъде. В училище, на работно място, дори на улицата. Не можем да се застраховаме. Редовно биваме нападани вербално или физически от хора, на които никога не сме навредили. Може дори и да не ги познаваме. Напрегнатото и изпълнено с негативизъм ежедневие ни кара да бъдем винаги нащрек, защото хейтът може да е навсякъде и да се появи точно когато най-малко очакваме.
Сигурна съм, че вече си се ядосал. Много добре знам за какво става въпрос. Знам и за надеждата някой да се намеси, да ти се притече на помощ, дори само да каже една дума. А ако използва карате или кунг фу, за да накара врага да се разтрепери и да побегне разплакан? Честта ти е защитена, а хейтърът вече ще те подминава с наведена глава всеки път, щом те види. Това е мечтата на всеки, но за съжаление, се среща само в аниметата, филмите, игрите и художествените произведения.
Имам новина за теб. Сам си! Ако някой се намеси да ти помогне, това е чудесно, но невинаги ще става така. Все някога ще трябва да бъдеш готов да разчиташ изцяло на себе си.
В наши дни шансът да те набият на улицата е малък, но за сметка на това агресията в социалните мрежи е във вихъра си. Там, дори да нападнеш някого вербално, няма кой да те накаже, защото не се знае истинското ти име, нито къде живееш. А както е известно, липсата на наказание винаги поощрява проявата на агресия.
Често става така, че след негативно отношение към нас ние сме склонни да наведем глава, да се паникьосаме и да започнем да търсим причината в нас. Какво не е наред? Къде пак сбъркахме? Всичко направих по план, защо пак някой не е доволен?
Важно е да знаеш, че не е задължително причината да е в теб. Може някой просто да се опитва да предизвика реакция у теб.
Хейтърът е човек, който търси силни усещания и ги намира в скандалите и споровете с някого. Дори и човекът срещу него да си върши добре работата, той винаги ще намери нещо, което според него да не е наред и ще го натяква до последно.
В много от случаите хейтърът не се обяснява къде е грешката на неговата мишена, нито ще даде съвет как да се справя по-добре. Той просто залива с обиди и се заяджа, защото така му харесва.
Ако се опиташ да обясниш с добър тон, че това е твое право на избор и че трябва да се уважава чуждото мнение, той ще продължи да настоява на своето.
Ако загубиш контрол над гнева и започнеш да го нападаш, това още повече ще го разпали и ще полети във вихър от клевети и обиди. Със сигурност има слабо място, което да го сломи, но ти нямаш нито времето, нито възможността да откриеш тази информация.
Игнорирането е сравнително добър вариант, защото в крайна сметка той започва да си говори сам, губи интерес и се отказва. За жалост някои бъркат мълчанието с липса на характер и ги прави още по-свирепи. За щастие, не често.
Сигурно дотук не виждаш изход. Но това е: хейтър оправяне няма! Човек, настроен зле срещу теб, не подлежи на разубеждаване и няма смисъл да се губи време и енергия с него. Единственият шанс за самосъхранение е да държиш врага далеч.
Този, който е създал опцията „блокирай“, заслужава да получи нобелова награда за принос на човешкия комфорт! Защото това е причината за видимо по-малко ограничителни заповеди и закупен валериан. Да блокираш някого, да ограничиш неговия достъп до теб е идеалният начин да се отървеш от тормоза, независимо дали той идва от хейтър или от някой обсебен от нас.
Радвам се, че все повече сайтове са се погрижили за този все по-нарастващ проблем в общуването. А именно липсата на толерантност и неуважаване на личното пространство.
